Децата и ТЕС
Деца и ТЕС – идеална комбинация. ТЕС е прекрасен начин да им помогнем да преминат по-лесно през предизвикателствата, пред които са изправени. Няма значение дали става въпрос за колики, растящи зъби, ударено коляно или първи любовни трепети и разочарования. ТЕС е под ръка и помага много ефективно.
Преди две вечери приготвях дъщеря си за сън. Беше изнервена, преуморена и плачеше истерично, докато аз се опитвах да ѝ сменя пелената и да ѝ облека пижамата. Тя ме изненада много приятно – започна самичка да се потупва. Първо по точката на върха на главата, след това мина на точките по лицето. Тупаше се така сигурно около половин минута, след което спря да плаче и започна да ми бърбори нещо доволна и усмихната. Дъщеря ми е на година и четири месеца и вече знае, колко е готино и полезно да използваш ТЕС. Виждала съм я и друг път да се тупа така по главата. Децата са невероятни подражатели.
Момчетата ми са на 5 и (почти) 8 години. Започнах да прилагам ТЕС, когато големият беше 9-10 месечно бебе. До толкова са свикнали с ТЕС, че често ги виждам как се потупват по ръцете, докато правят нещо друго. Например тичайки из къщата.
Едно червено фламинго и един отит
Много обичам да давам един забавен пример на ТЕС сесия с големия ми син. Имаше проблем с едното ухо – много го болеше, беше развил отит. Може би да е бил около 5 годишен тогава. Помолих го да ми покаже с ръце колко е голяма болката му. Започнах да го потупвам по точките и го попитах, ако болката му има цвят и форма то какви биха били те. Той каза „червено фламинго на черни точки, което се е забило в ухото ми и е снесло яйце там“. И започна да се хили. Съвсем забрави, че го боли. Потупвахме това фламинго може би десетина минути, докато то доброволно си тръгна от ухото му. Яйцето обаче остана. Помолих го отново да му покаже с ръце колко е голяма болката му (беше значително намаляла) и докато го потупвам да ми опише яйцето. Потупвахме с това как изглежда яйцето (продължавайки да се заливаме от смях) и след още два-три кръга по точките, сина ми тържествено обяви, че фламингото се е върнало, взело си е яйцето и е заминало някъде. Помолих го отново да ми покаже колко е голяма болката му. Болката към този момент беше изчезнала напълно. Сина ми спа чудесно същата нощи и проблема не се завърна дълго време след това.
Тази сесия е много показателна как бихме могли да работим с дете, което може да комуникира с нас. Техниката се нарича „преследване на болката“. Определя се къде в тялото се намира емоцията/болката, как се усеща, ако има цвят, форма, мирис, вкус и други физически стойности (като движение и температура да речем) и така съставяме фразата, с която потупваме детето (например: „това червено фламинго на черни точки, което е снесло яйце в ухото ми“).
Удачен вариант е и използването на мече за потупване – това е плюшено мече или друга плюшена играчка с пришити маркировки по точките. Детето държи играчката в ръце и потупва по точките. Подобен вариант са и картинките за потупване, които представляват рисунка на момче или момиче с отбелязани върху съответните места ТЕС точките. Процедира се както с мечето – детето потупва по тях, докато се изговаря настройващата фраза. Вариант е и възрастния, който води сесията да потупва по мечето/картинката.
Децата биха могли да имат затруднения да определят степента на дискомфорт в стойности от 0 до 10. Именно за това е много удобно да ги помолим да покажат с ръце колко е голяма болката/дискомфорта им.
Всичко това е чудесно. Но какво правим, ако децата, с които работим, са все още бебета и/или са невербални?
Личното ми предпочитание е просто да потупвам детето по точките. Обичайно ефекта е доста добър. Разбира се, ако знаем точно какво е на детето, например е паднало и си е ударило лакътя, можем да използваме подходяща декларация/напомняща фраза.
Много удобни са допълнителните акуточки, които се намират на гърба, от двете страни на гръбнака по цялата му дължина. Гушвам детето и нежно го потупвам по гърба с цяла длан. Действа безотказно.
Някои родители предпочитат да използват така нареченото прокси. Това е като да „влезем“ на мястото на детето. Но за целта е нужно да спазим няколко условия. Първото е да тесаме и изчистим себе си – какво отношение ние имаме към проблема на детето, защо искаме да му помогнем, как ние се чувстваме в тази ситуация.
След като приключим със собственото си тесане и преминаваме към същинското прокси. Преди да започнем да се потупваме с избраната декларация, казваме три пъти „Аз съм [името на детето].“, докато потупваме точката отстрани на ръката. След това работим по основната ТЕС-рецепта избирайки прости и близки до детето думи и изрази за декларацията и настройката. Когато приключим задължително трябва да „излезем“ от проксито с фразата „Аз съм [собственото ни име].“ казано три пъти, отново потупвайки по точката, отстрани на ръката.
Подходящ вариант е и да се използва пренареждане на матрицата с ТЕС, където се „свързваме“ с ЕХО-то на детето от случката, с която работим. Проксито и пренареждане на матрицата са удачни когато работим с повтарящи се или хронични проблеми на детето (например колики, страхове, запек и други).
Желателно е когато родителите искат да отработят повтарящ се/хроничен проблем на детето, първо да работят със себе си – какво е отношението на родителя към проблема, защо иска да помогне на детето, какви чувства и емоции изпитва родителя поради проблема на детето. Това важи особено много за деца под 6-7 годишна възраст, които са силно свързани с родителите си (особено с майката) и често са техни огледала – например изразяват неща, които родителя по някакъв начин подтиска или не иска да приеме. Често се случва проблемът да изчезне още с работата на родителя над себе си и въобще да не се налага да се работи пряко с детето, било то чрез прокси или по друг начин. Например моя клиентка, чието бебе имаше хроничен запек, реши проблема, след като отработи емоционалните травми и разочарованията, които е имала около раждането на детето си.
Понякога се случва детето да се възпротиви и да откаже да се потупва или да бъде потупвано. Редно е да не го насилваме и да уважим отказа му, независимо на каква възраст е. В такъв случай отново работим над себе си.
Ако имате въпроси по темата или се нуждаете от консултация, не се колебайте да се свържете с мен.
