Или за да отгледаш дете ти е нужно цяло село…

…стига селото да e правилното.

„Селото“ първо те подмамва да станеш майка.

„Искам внуци!“

„Децата са най-важното нещо на света!“

„Заради децата се отказах от всичко!“

„Не знаеш какво е, нямаш деца!“

„Не можеш да си истинска жена, докато не станеш майка!“

Може би не е нарочно.

Не нарочно ти казват, че трябва да се грижиш за братчето си, защото „така правят порасналите момичета“, а и нали един ден ще станеш майка. Някак си ти вменяват усещането, че то друг път няма за една жена, освен да стане майка, да народи куп деца и това да е най-голямото ѝ удовлетворение и благословия.

После забременяваш. Случайно или планирано.

Радват ти се. Бленуваните внуци са на път. Децата са бъдещето, градиш бъдещето.

Но и започват атаките по самочувствието ти, започват заплахите, „селото“ започва някак си да се оттегля. Продължава да твърди как ще помага, как цялото „село“ ще го отгледате това дете, но съмнението някак си се промъква невидимо в теб, заедно с вината… Още ни си го родила това дете и според „селото“ вече си недостойна за негова майка.

Върхът е когато отидеш да раждаш и ти обяснят как ти ще го убиеш това дете с „налудните“ си решения, защото то само „по учебник“ може да се ражда, има си правил в тая работа…

И се свиваш, свиваш, свиваш… губиш себе си, отблъскваш се сама себе си, защото „селото“ може би знае по-добре от теб. Отнели са ти усещането за собствена стойност, а после ти обясняват, как за нищо не ставаш.

„Селото“ не ти позволява дори да прегърнеш и целунеш детето в мига след като си го довела на бял свят. Ти вече си недостойна за негова майка. Нищо не знаеш, нищо не можеш, те тия вътрешни усещания и интуиция, за какво са ти…

„Селото“ знае по-добре от теб, „селото“ не смята за нужно да те подкрепи и да ти помогне да се научиш как да гледаш дете. Къде си спала едно време и си ходила по дискотеки? Да си се учила вместо това как се кърми и как се сменят памперси.

„Селото“ изисква да не си уморена, да въртиш домакинство, работа, семейство и да гледаш деца, все едно денонощието ти е 72 часа, а не 24.

„Селото“ ти обяснява, че не трябва да ти липсва живота преди децата. Също така, че е нужно да имаш манекенските размери 90/60/90, не може да тежиш повече от 50 кг… Пък и с цялото това недоспиване и умора, най-важни са ти прическата, маникюра и тристепенното меню за обед и вечеря за мъжа ти. Той ходи на работа, уморен е.

„Ти какво прави цял ден?“

Според „селото“ той трябва да се наспи и това е по-важно от всичко друго на света, защото той утре ще отиде на работа и ти трябва да си му благодарна за това, че носи някакви пари вкъщи… Те може да не стигат, ти може също да носиш пари вкъщи, но ти си майка и по презумпция си длъжна на мъжа си.

„Селото“ помага. Идва първите седмици след раждането и ти взема детето от ръцете, за да може ти да изпълниш домакинските си задължения. Защото освен функция на детето и мъжа си, ти си и функция на дома си. Също така „селото“ ти обяснява, че то така деца не се къпят, нито се кърмят така, нито се гушкат така… Бе въобще къде си тръгнала да се правиш на майка.

„Селото“ помага. Трябва да се върнеш на работа, защото… ами без теб корпоративния свят ще се свърши, а на мъжа му е много трудно да трябва и теб да издържа. Нищо, че майчинството, което получаваш е по-голямо от заплатата му с бонусите и коледните му надбавки. Пък и това дете трябва да се социализира още на 10 месеца. Майка му не му трябва. Тя и без това за нищо не става. Само истерясва при педиатъра, защо не наддава. Скучае вкъщи, защото то какво друго да правиш когато по цял ден стоиш сама вкъщи с децата.

„Селото“ помага. Не, по-добре не се опитвай да си успокоиш детето, когато го водиш на градина. Ще разстроиш другите деца, виж, техните родители не са там. Ще настане една ревност между децата. Не, не, нищо, майче, ще реве цял ден, пък ще се научи, че никой няма да му обърне внимание. Ти не се притеснявай, ние си разбираме от работата.

„Селото“ помага. Не можеш да пристъпиш вратата на училището защото си опасна и истерична. Какви са тия своеволия, да искаш да видиш как учителите се отнасят с детето ти. Та те са идеално балансирани психично здрави професионалисти, които ще се погрижат за детето ти, по-добре от теб. Пет дни в седмицата по десетина часа.

Ти не се безпокой… Ще го гледаш и възпитаваш, вечер докато му четеш приказка за заспиване, но едва след като си му направила най-питателната вечеря на света и три часа сте низали кестени за утре… То и без това няма нужда от теб това дете. Но ако му е трудно, не му харесва училището, държи се агресивно – майче, ти си виновна, не го възпитаваш правилно това дете.

„Селото“ е възмутено, че ти е трудно. Не може да ти е трудно, родила си го това дете, гледай си го.

„Селото“ помага, подкрепя те и ти обяснява, че то „Който си има деца да си ги гледа!“…

Ако не се припозна в нищо от това – много се радвам за теб! Намерили си твоето си племе, преселила си се в правилното село.

Но ако написаното е част от твоята реалност – пиши ми, не е нужно да участваш в измамата на „селото“. Мога да ти помогна да откриеш истинското си племе, което да те обича, подкрепя и приема точно такава, каквато си.