Котаракът с розички в корема
Миналата седмица котаракът ни се разболя. Беше много унил, не ядеше въобще, криеше се и спеше необичайно много, когато децата го тероризираха въобще не реагираше и не се защитаваше, въобще сериозна работа. На втория ден от боледуването съвсем отпадна и дори повърна нещо жълтеникаво. Прецених, че е време да се намеся. След като приспах децата го потърсих, но не го намерих къде е и за това се захванах с прокси.
Потупах първо малко собственото си притеснение за него и това, че не знам какво му има. След това реших да използвам пренареждане на матрицата (ПМ). Започнах да потупвам по ехото, което тъкмо беше повръщало. Направих няколко кръга по точките и го попитах какво му е. Той ми „показа“, че в стомаха му има някакви шарени неща, които са го препълнили и не може да ги смели и се е натровил. Започнах отново да го потупвам и тези неща започнаха постепенно да се махат. След като останаха 3-4 от тези шарени неща, котарака някак си ми даде знак, че това е достатъчно. Дойде ми спонтанно да изпълня стомаха му с бяла лечебна светлина, но той направо скочи като ударен от ток – ясен знак, че не му е подходящо това. Попитах ехото от какво има нужда и тогава стомаха му се изпълни с много рози, а котарака видимо се отпусна и започна да мърка.
Приключих сесията и излязох да го потърся навън за да го потупам малко на живо, но отново не го открих. На сутринта, когато се появи, котарака видимо изглеждаше по-добре. Когато скочи в скута ми да го погушкам го потупах малко по точките. На него му беше видимо приятно – разположи се удобно и замърка. Малко по късно яде с апетит и следобеда същия ден вече беше с обичайната си активност.
