Не искам да те пусна, бебе (задържан аборт)
Дария*, бременна във втори месец от бременността, установен е задържан аборт. Лекарите са ѝ предложили абразио, но тя отказва и решава да изчака спонтанно изчистване. Свързва се с мен с желанието да се освободи от негативните емоции около загубата на бебето и евентуално да подпомогне процеса на спонтанно и естествено изчистване на матката. Споделя, че в деня на сесията е започнало леко кървене, което е знак, че е започнало естественото изчистване.
Дария споделя накратко историята си. Втора бременност, желана и планирана. Заченала е след повече от половин година опити. Не са очаквали да отнеме толкова време, което е насадило напрежение в семейството и е объркало плановете им. Когато я попитах какво чувства и на колко оценява дискомфорта, тя не успява да определи емоция, но усеща напрежение в гръдния кош. Често казва „Добре съм.“
Започнахме да потупваме това напрежение и да търсим дълбоко скритите емоции. Още при първия кръг на потупване напрежението слезе към таза. Продължихме да потупваме. Дария спонтанно сподели, че се е почувствала притисната, че трябва да избира между първото си дете и бебето, с което е забременяла, не е можела да си представи как ще се случат нещата да има две деца. Чувствала се е сякаш, ще ощети първото си дете. Осъзнала е, че всъщност не е била готова за второ дете и е допуснала грешка. Потупвахме тези неща и Дария изпита известно облекчение.
Предложих ѝ да се опита да се свърже с енергията на бебето, но тя не успява. Все още ѝ беше трудно да изрази емоциите си, да ги назове. Имаше само не много силен дискомфорт в тялото.
Предложих ѝ да се върне към деня в който са установили, че бебето е спряло да се развива и все още няма сърдечна дейност. Тя се връща към този ден от преди 2 седмици. Намират се цялото семейство в кабинет в поликлиниката, където я преглеждат. Току-що са ѝ казали, че бебето не расте. Тя се чувства притеснена от това, усеща топка в стомаха.
Помолих я да потупва ЕХО-то си от онзи ден за да изчистим притеснението. Тя потупва известно време и след като свалихме до интензитет 0-1 я помолих да се свърже с ЕХО-то на бебето. Дария се опита да погледне навътре в себе си в утробата, но не виждаше нищо, не усещаше бебето. Беше ѝ трудно да установи контакт. Разплаква се, не може да определи каква е емоцията, но тя е много силна. Потупваме с това.
Предположихме, че това е тъга, която ѝ е забранено да изпита. Оставих я да потупва върху себе си, а аз започнах да подавам различни идеи и предположения какво е това, което изпитва. Този подход проработи много добре и Дария видимо започна да освобождава неназовимите емецоии. Тъгата и мъката по нероденото бебе бяха водещи. Също това, че е имала очаквания и планове, а сега това бебе няма да се роди никога. Че не е можела да реши дали го иска или не и за това го е задържала в себе си вече мъртво.
Предложих ѝ да вземе мислено снимката от ехографията и по този начин да се свърже с бебето. Този път успя да направи връзката и да му говори. Казва му, че много го е искала и много ѝ липсва, дори не е успяла да го прегърне. Казва му, колко много го обича и че съжалява. Дария споделя, че чувства огромно напрежение в главата, в очите. Потупахме за да го освободим. Опитахме да възстановим връзката с бебето, ако е нужно да си кажат още нещо, но тя казва, че не го усеща вече.
Проверихме емоциите, за които беше споделила до сега и те бяха спаднали доста (интензитет 3). Съсредоточихме се над това защо този аборт е задържан, защо не е започнало спонтанно изчистване.
Потупвахме това, че не е готова да пусне бебето и да се раздели с него. Колко ѝ е тъжно от загубата, също че винаги ще го обича и никога няма да го забрави. Това, че изпитва нужда бебето да остане още малко при нея. Колко е гадно, че никога няма да види очите му и какъв цвят ще са, дали ще има устните на баща си или нейните, дали ще се смее като голямото ѝ дете. Никога няма да разбере това, защото бебето го няма вече. И това е ужасно!
Потупвахме това колко е изплашена, колко е била притеснена, тъгата и мъката. Колко е страшно родител да надживее детето си, за необратимостта на смъртта.
Дария изрази благодарност към бебето за ценния урок, който е получила благодарение на него. Много ценен, но много болезнен урок. Потупвахме усещането за безпомощност, ужаса, да знаеш, че бебето ти умира и да не можеш да направиш абсолютно нищо. Върнахме се отново на това, че не може и не иска да пусне бебето и как това застрашава здравето ѝ, защото то не може да остане мъртво в нея.
Все по-лесно Дария успяваше да каже, че е готова да пусне бебето тук и сега. И накрая успя…
„Много те обичам бебе и ще те запомня с тази любов. Сърцето ми винаги ще пази спомена за теб.“
***
Пет дни след сесията Дария се свърза с мен за да ми сподели, че е получила по-обилно кървене, не само зацапване и смята, че това е очакваното спонтанно изчистване от задържания аборт. Нямала е никакви болки или физически неразположения освен кървенето. Ден по-късно ми писа отново да сподели, че е минала преглед при лекар и той е потвърдил, че всичко се е изчистило и нещата физически вече са наред.
Ако смятате, че енергийната психология би могла да помогне и на вас да преминете по-лесно през мъката от загуба на дете не се колебайте да се свържете с мен.
Бъдете здрави!
Яна
