Мъж на 55 години. Открит му е тумор с неизяснен произход, претърпял е операция за отстраняване на тумора. Възстановява се добре. Новината, че трябва да премине през химиотерапия, го разклаща сериозно. Това ни е трета сесия заедно, вече познава ТЕС.

Пристигна при мен видимо изнервен и неспокоен. Непрекъснато пипа и оправя косата си. Не говори много, запъва се, трудно вербализира проблема и емоциите около него. Предстоящата химиотерапия е тема на сесията ни.

Клиентът ми се притеснява от това, че го очаква „пълна програма” от терапии след операцията. Чувства се, все едно са му „дръпнали килимчето” под краката. Имал е нагласа, че поне химиотерапията ще му се размине. Има две лекарски комиисии, които са казали, че според тях няма нужда, но лекуващия лекар настоява за химиотерапия. Клиента ми е несигурен какво да направи и кого да послуша.

В болницата влиза за операция без усещането да е болен, но в момента, в който му казват, че трябват няколко курса химиотерапия, започва да се чувства болен в мислите си. Може да откаже лечението, ако иска, но изпитва съмнение какво решение да вземе.

„Най-много ме е страх от евентуални увреждания от химиотерапията. Не съм сигурен дали ми трябва това лечение, но и не смея да го откажа.”

Решихме да работим над страховете и съмненията за да може да вземе решението „чисто”, адекватно, без емоционална натовареност.

Клиентът ми сподели, че химиотерапия му е твърда асоциация с рак, с болест, с негативни последици и странични реакции. Страх го е от промените в кръвта и имунната система. Гаденето го плаши също. Тъжно му е, че ще му падне косата.

Усеща се напрегнат, чувства си главата изпразнена от мисли. Чувства се болен в мислите си.

Започнахме с установката „Въпреки, че съм много напрегнат заради химиотерапията и възможните последствия от нея, аз се приемам и обичам напълно и безрезервно. Въпреки, че се съмнявам, дали ми трябва химиотерапия, аз се приемам и обичам напълно и безрезервно. Въпреки, че химиотерапия ми е твърда асоциация с рак, с болест и странични ефекти и това много ме плаши, аз приемам, че имам този проблем и се обичам.”

Потупвахме по точките със „Стесни ми се хоризонта. Изпразни ми се главата. Химиотерапията ме плаши повече от рака. Химиотерапия звучи много страшно и ужасно. Не мога да взема решение какво да правя, много съм изплашен.”

Напрежението и усещането за изпразнена глава намаляха.

„Не съм сигурен дали наистина имам нужда от терапията. Не знам какво да правя. Много трудно решение! Де да можеше друг да го вземе това решение.”

„Не съм сигурен от кое се страхувам повече – от химиотерапията или от рака, който може да се върне.”

Засмива се изненадващо и се отпуска.

„Знам от кое ме е страх повече. От рака ме е страх повече.”

Не успяваше да свърже мислите и чувствата си с някакви усещания в тялото.

Излезе нов пласт. Клиентът осъзна, че се чувства много несигурен, но с ума си знае, че нищо не е 100% сигурно.

Направихме установка от това: „Въпреки, че въобще не съм сигурен кое е правилното решение и това ме плаши, аз се приемам и обичам напълно и безрезервно. Въпреки, че искам да съм напълно сигурен в решението си, но знам, че е невъзможно, аз се приемам и обичам напълно и безрезервно.”

Потупвахме по напомнящи фрази свързани с несигурността. Клиентът говореше много тихо и бавно. Споделя, че се чувства по-уравновесен и с една идея му е по-ясно, че трябва да мине през химиотерапията.

Продължихме с установка и напомнящи фрази свързани с притеснението от химиотерапията и за това, че няма да му се размине. Клиентът се разплака. Продължихме мълчаливо потупвайки докато се успокои. Клиентът сподели, че се чувства по-олекнал и спокоен. Не успява да определи интензитета на усещанията си.

Притеснението, което изплува на повърхността е, че не знае какво е състоянието му. Казват му, че ракът е хванат рано, в първи стадий, но че е много агресивен.

„Уж съм добре, пък трябва да се лекувам. Не съм болен, а трябва да се лекувам.”

Появиха се напомнящите фрази свързани с неясните изследвания и това, че не може да вземе решение. Изпитваше съмнение, че резултатите са неясни, защото той се съмнява какво да прави и не може да вземе решение.

„Дори раковите ми клетки са против мен. Можеха да ме улеснят като си кажат направо какви са.”

Тук избухва едновременно в смях и плач.

„Тези гадни ракови клетки, измъчват ме, не искат да ми помогнат. Сякаш всички са срещу мене. Всички искат да ми помагат, но накрая пак аз трябва да решавам.”

Смее се, но говори много тихо. Споделя, че е ядосан на себе си и тялото си. Постепенно това усещане почти изчезва.

Внезапно клиентът е осенен от идеята, че това изпитание идва при него за да го научи да взема такива важни решения и да се грижи за себе си. Разплаква се. След няколко минути мълчалив плач споделя тихо прозрението си:

„Винаги оставях себе си на последно място! Семейството, близките, разни хора, работата… и накрая аз. Даже често въобще не стигах до себе си. Задълженията към близките – винаги на първо място.”

„Много жесток начин да си напомня, че съм важен! Мога дори да загубя живота си заради този урок.”

Работихме с това, докато усещането спадна почти напълно. След това клиентът можеше ясно и силно да каже – „Аз съм важен. Само за себе си мога да съм на първо място, за никой друг.”

След това той прецени, че не иска да продължаваме за момента. На следващата сесия ми сподели, че е работил по записа от сесията няколко пъти и са излезли още емоции и страхове, които е отработил самостоятелно.

В края на сесията клиентът сподели, че се чувства леко разбит. Прозренията не са били неочаквани, но му е тежко. Напрежението, което усещаше в началото беше изчезнало, чувстваше се по-спокоен, дори ентусиазиран. Вече не чувстваше главата си изпразнена, определено имаше по-голяма яснота за решението си.

„Вече мога да погледна в бъдещето.”