Пощенската кутия
Не обичам да получавам рекламни брошури в пощата си. Досадно е, разхищение е и обикновено дори не ги поглеждаме. Трупа се боклук.
След като веднъж изпразних кутията препълнена от всякакви брошури, някои и по повече от веднъж пуснати, се бях ядосала и подразнила доста. Седнах да изТЕСам раздразнението, появиха се и разни вярвания и убеждения покрай това, които също изтупах. Накрая спонтанно визуализирах пощенската ни кутия и как я обгърна някаква златна светлина.
Кривотията ми мина и забравих за това.
Мина някакво време. Прибирам се от някъде и забелязвам, че кутиите пак са натъпкани с брошури. Влизам, поверявам нашата – празна. Реших, че или мъжа ми я е изпразнил или са ни пропуснали случайно. Отминах. След известно време се повтори същото. На третия или четвъртия път, когато открих, че нашата кутия е празна, а другите са пълни с брошури, най-сетне вдянах какво е станало.
Кратката сесия, която направих за раздразнението си и визуализацията изглежда са изградили някаква невидима енергийна защита около пощенската кутия и спам не я лови. Доволна съм естествено!
