Тежката загуба
Вероятно една от най-тежките загуби, която може да се случи на човек е да преживее смъртта на собственото си дете. Често тази загуба се утежнява допълнително от незнанието на околните какво да направят. Темата е табу.
Замисляли ли сте например, че в българския език нямаме дума за родител, изгубил детето си? Имаме вдовец и вдовица, когато изгубим партньора; сирак, когато детето изгуби родителите си, но родителите преживели загуба на дете дори дума си нямат.
Темата е неудобна и болезнена. Дотолкова, че често води до неадекватни и нелепи реакции. Не от лошо разбира се. Хората не знаят какво и дали да кажат нещо. Често се чуват реплики като „Е, млади сте, ще си направите друго“. Шока и травмата за околните са големи. А за самите родители те са в пъти по-големи, дори неизмерими.
Не съм говорила често и на всеослушание за това, но смъртта ми е тема. Парадоксално в работата си – посрещам и изпращам живота. За някои, включително и за мен, началото и края на живота са двете страни на една и съща монета. Но това не променя чувствата и бурните емоции с които е обгърната смъртта, особено смъртта на дете.
В България нещата са трудни. В родилните отделения все още е меко казано ад под небето за родители преживели загуба на дете – в най-добрия случай ги игнорират. Рядко някой от персонала иска и още по-рядко знае как да създаде безопасно пространство за семейството за да могат родителите да изживеят мъката си, да изживеят свободно всички чувства и емоции, които ги връхлитат в този момент.
Едва наскоро беше извоювано родители на мъртвородени деца да могат да ги погребват и да не бъдат третирани като биологичен отпадък. С абортите нещата са още по-зле. Често казват на жените да забравят, все едно като забравиш или пък не видиш детето си, мъката става по-малка. Не се забравя, а повечето родители страдат от това, че не им е била дадена възможност да се сбогуват с детето си.
Няма хосписи за палиативни грижи за бебета и деца. Новородените, които трябва да останат в болницата, нямат право на придружител и ако имат късмет родителите евентуално могат да виждат детето си веднъж на ден за по няколко минути. Често терминално болните бебета умират сами, в кувьоза, далеч от семейството си, далеч от всяка любов и топла грижа на семейството. Никой не заслужава такава съдба, още по-малко го заслужава едно бебе… Стиска ме за гърлото болката докато пиша това. Нямаме култура на смъртта и това ни ограбва невъобразимо…
Осъзнавам, че малко хора знаят, че енергийната психология е прекрасен и нежен начин да се преодолее болката от загубата. Практика по енергийна психология може да създаде това така нужно безопасно пространство, където семейството да може свободно и без страх да излее цялата си мъка. Пространство където няма обвинение, няма неразбиране, няма табута и няма забранени чувства.
Имате право да се чувствате всякак – от потънали в отчаяние до облекчени… и отвъд това.
Енергийната психология ни дава безценната възможност да се върнем назад във времето и да се сбогуваме с нашите обичани починали близки. Отново да им кажем колко ги обичаме. Да си кажем всичко, което не сме могли. Да си дадем всички прегръдки, които не сме успели да си дадем. Дава ни шанс да се освободим от вината, че не сме се обадили още веднъж, че не сме ги посетили поне още веднъж. Да се сдобрим за караници, за които не сме успели. Дори да бъдем до тях в последния им миг за да не се чувстват самотни и изоставени. Всеки който е опитал, знае какво вълшебство е. И какво облекчение носи. Може би болката никога няма да си отиде, но техниките дават възможност по-лесно и бързо да намерим вътрешен мир и да продължим напред с чисто сърце.
Енергийната психология е чудесен помощник и за терминално болните.
Предлага вид палиативни грижи, които помагат на човека да се подготви за предстоящото. Да бъде в мир със себе си и света преди да е настъпил краят на живота. Този тип работа може да се приложи и за хора, които не са контактни, в кома и безсъзнание, както и за деца. Тогава се работи „сурогатно“ чрез техен близък.
Благодаря ви, че ще споделяте тази информация със семейства, преживели загуба на дете.
