Край на тормоза в училище!
Клиентката е 14 годишно момиче, което е тормозено в училище от по-големи от нея деца.
В началото на сесията момичето изглежда много разтревожено и отбягва погледа ми. Казва, че е много стеснителна. Не беше работила с ТЕС до сега, но знаеше точките от майка си. Повторих точките заедно с нея за да се уверя, че ги знае.
Обясних накратко как ще работим, за това че е важно да споделя как се чувства. Обърнах й внимание, че е възможно някои емоции да се засилят или да се появят спомени от стари случки. Уверих я, че можем да спрем работа по всяко време, ако сметне за необходимо.
Помолих я да ми разкаже накратко за проблеми си докато се потпува по точката отстрани на ръката. Тя разказа някои от случаите, в които са я тормозили. Сподели, че се страхува да не я наранят физически и че усеща страха в ръцете си като светлосиньо изтръпване. Установката беше: „Въпреки, че усещам светлосин страх в ръцете си, аз съм добро дете и мама и татко ме обичат.”
Само един рунд по точките и страха изчезна.
На мястото се появи яд, че не е успяла да се защити.
„Не можех да им отвърна, парализирах се.”
Усещаше този яд в сърцето като нещо черно. Не можеше да определи формата. Два рунда с фразите „имам този черен яд в сърцето” и „парализирах се” от яда нямаше и следа.
Помолих я да си представи, че двете случки са филм и да ми каже колко дълъг би бил този филм и как би се казвал.
„Щеше да е кратък филм, сигурно 10 минути. Искам да се казва „Нападението”.”
Тъй като не усещаше никакви неприятни емоции докато казва заглавието на филма преминахме направо към разказа. Тя започна от последната случка. Разказа спокойно как тези, които са я тормозили са влезли в стаята. Когато започна да разказва какво се е случило извън стаята гласът й започна да трепери. Сподели, че усеща кафяв страх в гърлото. Започнахме да потупваме страха, който отново си отиде още на първия кръг по точките. След това разказа как се чувства много малка и несигурна, защото тя е сама, а нападателите й са повече. Потупвахме тези чувства, като те си отидоха още преди да успее да определи къде в тялото ги усеща. Спомни си как е треперела, когато са й поискали джобните. Потупвахме това треперене на цялото тяло. Тя каза, че се усеща като зелено листо духнато от студен вятър. След два-три кръга по точките с тази метафора, момичето видимо се отпусна.
Сподели, че първия път се е изплашила, защото е видяла, че някои от децата, които са я нападнали държат ножове. Спомняйки си случката се появи отново страх и чувство за безпомощност. Потупвайки по точките момичето сподели, че чувствата й са зелени и обхващат цялото й тяло, все едно е пълна с някакво желе. Потупвахме няколко кръга с метафората за желето: „Въпреки, че усещам страх и безпомощност в цялото си тяло като зелено желе, аз съм в безопасност” и напомнящи фрази „имам това зелено желе в себе си”, „усещам страх в цялото си тяло”, „чувствам се безпомощна”. Момичето изведнъж скочи доволно от стола си с прозрението „Сетих се. Трябваше просто да им се извиня.”
След това ми разказа, че няколко дни преди първото нападение се е закачала и драчила с едно от децата, които са я нападнали. Почувства се засрамена и виновна. Изчистихме с потупване тези чувства. Предложих й да си представи, че това дете, с което се е закачала е пред нея и да му се извини. Момичето каза извинението си, след което се разплака.
„Колко съм глупава! Как не се сетих по-рано.”
Казах й да се потупва по точките докато мине емоцията. Тя бързо се успокои.
Вече изглеждаше отпусната и спокойна. Гледаше ме смело в очите без притеснение. Попитах я дали все още има усещането, че тези деца могат да я наранят физически. Тя уверено отговори:
„Няма. Нали им се извиних.”
Помолих я да разкаже отново случките, но тя отказа.
„Все тая. Не ми се разказва повече.”
В края на сесията ѝ показах как дискретно да прилага ТЕС когато е в училище или сред други хора.
***
Няколко дни след сесията говорих с майка й, която каза, че дъщеря й не е споделила какво сме правили, но изглеждала добре и спокойна. Няколко дни по-късно имах възможност да говоря и с малката си клиентка. Тя ми каза, че се чувства чудесно и тормоза е престанал. Беше щастлива, че е научила толкова лесен начин да се справя с трудните ситуации.
Ако искате и вашето дете да се освободи от различни неприятни ситуации и емоции свързани с училището – обадете ми се за консултация.
