„Това чувство е толкова прекрасно!“
Найден*, 28 годишен, роден преждевременно в 7 месец. Иска да отработи травмите около раждането му и престоя му в болницата след това. Няма никаква информация около това как се е случило раждането му, единствено знае, че майка му е имала много проблеми през цялата бременност.
Помолих Найден да се върне при бебешкото си ЕХО малко преди да се роди. Връзката е осъществена лесно. При въпрос към бебешкото ЕХО дали е готово да се роди, то отговаря, че е готово и няма търпение да се роди. Обяснява, че датата на раждането му е предварително планирана и за това се е родил преждевременно в седми месец от бременността. Изглежда и се държи нервно и изплашено. Помолих Найден да започне да го потупва. ЕХО-то сподели, че се чувства така, защото отдавна не се е прераждало на Земята и ни показа два свои минали живота – през 17 век във Франция като придворен при Луи XIV и през 18 век в Германия като беден селянин.
Престоя ни през 17 век беше кратък. ЕХО-то ни показа, че е развратен ерген, който се чувства използван от всичките си любовници. След което бързо се пренесохме при селянина от 18 век. ЕХО-то разказа, че е изгубил цялото си семейство – съпругата си и двете си деца – защото били много бедни и болест или глад ги покосили един по един, като накрая той сложил доброволно край на живота си, защото не издържал на мъката. Найден го попита дали може да му помогне по някакъв начин, ЕХО-то отговори, че е тук за да му покаже грешки, които не трябва да повтаря. Помисли малко и каза, че иска да се събере отново със семейството си. Помогнахме му да се събере със семейството си, след което ЕХО-то на селянина каза на Найден, че си е научил урока и няма да повтаря повече тези грешки. Найден реши, че иска да реимпринтира картината, след което се върнахме при бебешкото ЕХО в утробата на майка му.
Найден го оприличи на сърдито старче – устато, надуто, арогантно, безчувствено. Обясняваше, че сме досадни и му се пречкаме, а пък той вече иска да се ражда. Потупвахме това нетърпение, докато ЕХО-то се успокои достатъчно за да може Найден да говори спокойно с него.
ЕХО-то отказваше да осъществи каквато и да било връзка с майка си. Роптаеше, че са го „пратили при тия неандерталци“. Не искаше да обича никого, защото това било голяма слабост и само щяло да му пречи. Потупвахме всички тези негативни чувства и Найден го увери, че ако си позволи да обича ще се почувства по-добре и ще има по-добър живот. ЕХО-то доста се съпротивлява, но накрая склони и се „отвори“ за да усети любовта на майка си.
Първоначално ЕХО-то твърдеше, че няма значение къде и с кого ще се роди стига да се случи бързо. Потупвахме за да спадне отново това нетърпение. Бебешкото ЕХО избра баща му да го поеме след раждането. Найден се почувства много добре от избора, отбеляза, че не чувства никаква връзка с баща си и не помни баща му някога да го е научил на нещо в живота, защото майка му била много критична. Попита отново бебешкото ЕХО дали иска още някой да присъства и тогава ЕХО-то ни заведе няколко години напред, когато Найден е бил 8-9 годишен и случайно чува разговор между майка си и нейна приятелка, за това, че майка му е имала аборти преди да забременее с него. Работихме над чувството за незавършеност, което има ЕХО-то и над гнева, че тези неща са му били спестени. Постепенно ЕХО-то осъзнава, че е отблъсквало всички опити от страна на майка му за споделяне на подобна информация. Найден си спомня за няколко такива случки и съжалява, но и чувства някакво задоволство, все едно наказва майка си принуждавайки я да държи мъката в себе си. Потупваме за да изчистим съжалението и желанието да накаже майка си.
След като емоциите спаднаха Найден беше върнат обратно при бебешкото ЕХО, което каза, че иска и неродената му по-голяма сестра да присъства на раждането. Извикахме я и Найден говори с нея. Събрахме семейството – той, сестра му, майка му и баща му. Реимпринтирахме картината и се върнахме отново при бебешкото ЕХО.
То беше готово вече да се роди и всичко се случи много бързо и безпроблемно. Найден изпита истинско блаженство когато се видя и усети да лежи в прегръдките на майка си, отворен за безрезервната любов, която споделят мама и бебе, и заобиколен от тати и сестра си.
„Това чувство е толкова прекрасно!“
Найден сподели, че никога не се е чувствал по подобен начин и чувството е много ново и необичайно за него. Оставих го да се наслади докрай на случващото се, след което реимпринтирахме картината.
Върнахме се назад към предишните животи, където нещата се бяха променили положително – придворния се чувстваше доста по-добре въпреки незавидната си роля, вече не се чувстваше използван, а селянина беше щастлив, че е отново се е събрал със семейството си и никога повече няма да се разделят.
След това отидохме при ЕХО-то на новороденото бебе, което е било няколко седмици само в болницата в кувьоз и Найден му остави доверен човек, който да се грижи за него и го изпълни с бяла лечебна светлина за да се оправи по-бързо и скоро да е у дома при мама, като работата за престоя на Найден в болницата оставихме за следваща сесия.
Седмица по-късно Найден сподели, че все още усеща това прекрасно усещане на всепоглъщаща любов и отношенията с мама са се позатоплили. Но също, че осъзнава, че има още много работа за вършене.
